Ето, Юли се задава,
метнал слънцето на гръб.
Спира в близката дъбрава –
точи своя остър сърп.
Чакат го навред житата,
свели тежки класове.
В пот ще плува пак земята
под горещи ветрове...
Както Юли да ми дойдеш –
сърп и в мен да рзвъртиш.
Аз да падам на ръкойки.
Ти на сноп да ме редиш.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up