Ето, Юли се задава,
метнал слънцето на гръб.
Спира в близката дъбрава –
точи своя остър сърп.
Чакат го навред житата,
свели тежки класове.
В пот ще плува пак земята
под горещи ветрове...
Както Юли да ми дойдеш –
сърп и в мен да рзвъртиш.
Аз да падам на ръкойки.
Ти на сноп да ме редиш.
© Елица Ангелова Всички права запазени