Денят облече светла дреха,
с лъчите си дари ни светлина.
В накъсаното време за утеха,
обсипа ни отново с топлина,
във вечните въпроси на деня,
във надпреварата на чосове,
догонени минути на безвремие...
Бяга, отлита мисълта, издига се,
като онази бяла птица... разперила
крила над чудна синева... послушай
полета й, дочуй плясъка й мелодичен
на крилете... Такава волност синя ...