Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
13 окт. 2006 г., 15:40

Със благодарност 

  Поэзия
6063 0 12
Денят облече светла дреха,
с лъчите си дари ни светлина.
В накъсаното време за утеха,
обсипа ни отново с топлина,
във вечните въпроси на деня,
във надпреварата на чосове,
догонени минути на безвремие...
Бяга, отлита мисълта, издига се,
като онази бяла птица... разперила
крила над чудна синева... послушай
полета й, дочуй плясъка й мелодичен
на крилете... Такава волност синя
е присъща единствено на птиците.
И още на поетите... с най-бяла, чиста,
искрена душа. Душа, която е жадувала
за чистота и свежестта на облаците.
И вечните въпроси... Дали успях,
дали можах във думи да ти кажа?
Дали и аз във надпреварата на дните,
на думите и на мечтите, не съм пропуснала
най-святата и искрената дума, да кажа
с цялата си любов, събрана в дума!?
И обичта си бяла да прошепна,
тихо като в храм: "Благодаря ти", и
цялата си нежност да ти дам...
За всичко, да за всичко - благодаря ти!
Денят сега е топъл, светъл!
Небето синьо е... и много чисто!
Дочувам мелодията на крилете,
на птиците и на поетите... поезията
нашепва свойте стихове, като
в молитвен светъл храм...

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??