Sep 14, 2006, 5:57 PM

Със леки стъпки, като вятър нежен 

  Poetry
670 0 8

Със леки стъпки, като вятър нежен!
Отронва се, ала остава в мен,
докоснал моите видения за спомен,
картина на художник неизвестен.
Която съм запазила в зениците си, 
парченца цвят във жълто  и неоново.
Лъчи  докосвайки... целуват се, 
потъват в спомен, изникнали  видения.
Последното листо меланхолично пада
в  красивата и тъжна есен...
Със леки стъпки, като вятър нежен,
си тръгва...и отива си със песен...
Да можех, тъй желаното да спра,
дори да моля, зная, няма да реша,
решеното е част от общият закон,
листото есенно, отронва се без стон...

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??