14.09.2006 г., 17:57 ч.

Със леки стъпки, като вятър нежен 

  Поезия
4.8 (4)
723 0 8
Със леки стъпки, като вятър нежен!
Отронва се, ала остава в мен,
докоснал моите видения за спомен,
картина на художник неизвестен.
Която съм запазила в зениците си,
парченца цвят във жълто и неоново.
Лъчи докосвайки... целуват се,
потъват в спомен, изникнали видения.
Последното листо меланхолично пада
в красивата и тъжна есен...
Със леки стъпки, като вятър нежен,
си тръгва...и отива си със песен... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
  • Когато вече няма да ме има, аз зная, че не ще ти бъде лесно. Ще ме откриваш в най-случайна рима, във...
  • Аз много пъти бърках. Много пъти… И все си мислех… колко съм безгрешна. Забравих да се вслушвам във ...
  • От срещи и раздели, и вини, останаха по тротоара локви. И щом неволно вятър прозвъни, изнервено враб...

Още произведения »