Убих последната надежда,
че бих могъл да съм обичан.
Такъв, със дефицит на нежност.
С уплашена любов на срички...
Звездите колко още да броя,
и в синьото небе да полетявам,
когато ти си с мен, но си сама,
а аз във стихове те претворявам?!...
Не се усмихваш,
нито аз.
И някак си не вярваме във чудеса.
Романтиката не била за нас. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up