21 окт. 2018 г., 19:50
Със мен, но сама...
Убих последната надежда,
че бих могъл да съм обичан.
Такъв, със дефицит на нежност.
С уплашена любов на срички...
Звездите колко още да броя,
и в синьото небе да полетявам,
когато ти си с мен, но си сама,
а аз във стихове те претворявам?!...
Не се усмихваш,
нито аз.
И някак си не вярваме във чудеса.
Романтиката не била за нас. ...
че бих могъл да съм обичан.
Такъв, със дефицит на нежност.
С уплашена любов на срички...
Звездите колко още да броя,
и в синьото небе да полетявам,
когато ти си с мен, но си сама,
а аз във стихове те претворявам?!...
Не се усмихваш,
нито аз.
И някак си не вярваме във чудеса.
Романтиката не била за нас. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Данаил Антонов Все права защищены
Предложения
-
-
Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
-
Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
-
Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
