Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jan 22, 2007, 4:29 PM

Със нови струни, старата китара... 

  Poetry
1786 0 9
С нови струни, старата китара
под пръстите ми тази вечер плака,
SoLdier of fortune... като прясна рана,
незараснала, кървава... още отворена.
Очите ми са затворени, бледи спомени
нахлуват, не питат, не чакат покани!
Разчитам по следите на сълзите,
моето име, лицето си... младо!
По браздите на времето с годините
съм забравила, колко  съм чакала,
молила! Kолко копнежи съм погребала, 
тази истина,  за да намеря...
Тази моя китара, цялата  в спомени!
И в сълзи и мечти разпилени.
Оставям китарата стара пак в ъгъла...
Нямо безсилие натъпквам във дрешника.
От простора прибирам и сгъвам
истини  чисти с крилата на гълъби...
Забрава, покрила лицето и името,
тихо стене за простор... за летене.
Аз съм цяла, след  много години!
Пак съм същата! Пак стихове пиша!
Не погребвам копнежите, а ги изричам!
Научих се, истински да обичам! 
--.09.2006г.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз съм цяла, след много години!
    Пак съм същата! Пак стихове пиша!
    Не погребвам копнежите, а ги изричам!
    Научих се, истински да обичам!

    Чудесно е!!!
  • Много силно...
  • Научих се, истински да обичам!
    * * *
    Много искрен стих, Джейни! Поздрави!
  • Много хубаво!!!
    Поздрави, Джейни
  • Истинска си, Джейни, и това пленява
  • Благодаря ви за вниманието приятели!
  • Много хубав стих, Джейни!!! Поздрави!!!
  • чудесно е, че отново качваш стиховете си. предлагам ти вместо "потъпквам във дрешника" - "натъпквам във дрешника"
  • Нямо безсилие потъпквам във дрешника.
    От простора прибирам и сгъвам
    истини чисти с крилата на гълъби...
    Забрава, покрила лицето и името,
    тихо стене за простор... за летене.
    ...
    Това ме впечатли, Джейни!
    Браво!
Random works
: ??:??