С нови струни, старата китара
под пръстите ми тази вечер плака,
SoLdier of fortune... като прясна рана,
незараснала, кървава... още отворена.
Очите ми са затворени, бледи спомени
нахлуват, не питат, не чакат покани!
Разчитам по следите на сълзите,
моето име, лицето си... младо!
По браздите на времето с годините
съм забравила, колко съм чакала,
молила! Kолко копнежи съм погребала,
тази истина, за да намеря... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse