Със тебе трябва да се имаме.
Достатъчно животът ни разделя,
защо да си останем влюбени,
щом няма да делим една постеля.
Защо да не заспиваме във нощите
прегърнали душите си от щастие
и колко време ще ни трябва още
телата ни да ги забравят страсти.
Сълзите още колко да изтичат
от мъчните ми мигове, в които мисля
как мога да те карам да обичаш
поетът, който стихове ти пише. ...