Със тебе трябва да се имаме.
Достатъчно животът ни разделя,
защо да си останем влюбени,
щом няма да делим една постеля.
Защо да не заспиваме във нощите
прегърнали душите си от щастие
и колко време ще ни трябва още
телата ни да ги забравят страсти.
Сълзите още колко да изтичат
от мъчните ми мигове, в които мисля
как мога да те карам да обичаш
поетът, който стихове ти пише.
Как мога да летя самотен,
когато ме оставяш без крила
и някога ще бъда хубав спомен,
живял в най-сини небеса...
Със тебе трябва да сме двамата,
защото страхове не раждат истини,
а само ледовете му изгасят пламъка,
единствено горим, ако се искаме!
Danny Diester
16.08.2017
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados