Съседът
Съседът
Kогато на входа те срещам,
усмихнат ми кимваш с глава,
а аз смутена, дори не усещам
как думи за поздрав мълвя.
Живеем отдавна, врата до врата,
съседи – почти непознати.
Знам, че самотен посрещаш нощта,
аз пък мечтая да влеза в съня ти.
Вечер, когато в стъклата възкръсва
романтичният лик на луната,
плач на пиано тишината разкъсва,
ти свириш… “Лунната соната”!
Затварям очи и слушам Бетовен,
и тайно клавишите бели ревнувам,
стенещи нежно от допир гальовен,
тези клавиши да бъда, бленувам.
След миг едно “адажио” ще отзвучи,
а в мене музиката ще остане, вместо
последният красив акорд да заличи
съпровода на сърцето в темпо “престо”.
© Арина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса.А за съседа...я виж дали не си свършила захарта, да му поискаш за кафето
-
Вместо в съня, не е лошо, като начало, лирическата да влезе...
в асансьора заедно със съседа. Защото останат ли сами мъж и жена, там присъства непременно и дявълът, като трети. -
Поздрав!
-
Много нежно и красиво стихотворение!
Поздрави, Арина! -
Съседът ми е виртуален,
няма го в света реален.
Пък и мъжът ми е виновен,
че не свири ми Бетовен! -
И духовито, и прекрасно,
но някак си не става ясно...
Ако мъжът ти разбере...
фантазиите ще свършат зле!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Арина !
Успех !