Съседът
Kогато на входа те срещам,
усмихнат ми кимваш с глава,
а аз смутена, дори не усещам
как думи за поздрав мълвя.
Живеем отдавна, врата до врата,
съседи – почти непознати.
Знам, че самотен посрещаш нощта,
аз пък мечтая да влеза в съня ти.
Вечер, когато в стъклата възкръсва
романтичният лик на луната,
плач на пиано тишината разкъсва, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up