arina-rus (Арина)
77 362
28 мая 2010 г., 14:51

Съседът 

  Поэзия
785 0 7

 

Съседът

 

Kогато на входа те срещам,

усмихнат ми кимваш с глава,

а аз смутена, дори не усещам

как думи за поздрав мълвя.

 

Живеем отдавна, врата до врата,

съседи  –  почти непознати.

Знам, че самотен посрещаш нощта,

аз пък мечтая да влеза в съня ти.

 

Вечер, когато в стъклата възкръсва

романтичният лик на луната,

плач на пиано тишината разкъсва,

ти свириш… “Лунната соната”!

 

Затварям очи и слушам Бетовен,

и тайно клавишите бели ревнувам,

стенещи нежно от допир гальовен,

тези клавиши да бъда, бленувам.

 

След миг едно “адажио”  ще отзвучи,

а в мене музиката ще остане, вместо

последният красив акорд да заличи

съпровода на сърцето в темпо “престо”.

 

© Арина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесен стих !
    Арина !
    Успех !
  • Много ми хареса.А за съседа...я виж дали не си свършила захарта, да му поискаш за кафето
  • Вместо в съня, не е лошо, като начало, лирическата да влезе...
    в асансьора заедно със съседа. Защото останат ли сами мъж и жена, там присъства непременно и дявълът, като трети.
  • Поздрав!
  • Много нежно и красиво стихотворение!
    Поздрави, Арина!
  • Съседът ми е виртуален,
    няма го в света реален.
    Пък и мъжът ми е виновен,
    че не свири ми Бетовен!
  • И духовито, и прекрасно,
    но някак си не става ясно...
    Ако мъжът ти разбере...
    фантазиите ще свършат зле!

Предложения
: ??:??