Устните гневно се гънат,
защо мислите думите не пускат?!
Мога всичко да си кажа,
но нашийник нося
и бодли гърлото ми стискат.
Черно за заблуда нося,
да маскирам малкото си щастие.
Жалко е, знам,
но много завиждат...
Мръщят вежди от укор.
Защо?
И истинските думи ли обиждат?! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up