Същият си

7 mar 2010, 20:23

Poesía

714 0 16

Устните гневно се гънат,
защо мислите думите не пускат?!
Мога всичко да си кажа,
но нашийник нося
и бодли гърлото ми стискат.
Черно за заблуда нося,
да маскирам малкото си щастие.
Жалко е, знам,
но много завиждат...
Мръщят вежди от укор.
Защо?
И истинските думи ли обиждат?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Същият си

Искате да прочетете повече?

Propuestas