Все същите хора, все същия ден,

прибираш се вкъщи с тревога и крив е целият ден!

Всеки -  забързал се някъде, вървящ по трънливия път.

Всеки - тичащ за някъде, там, където свършва сънят! 

Опитваш сам да пробиеш една непоклатима стена,

а колко трудни са тези премеждия, без дъх уханни слова!

Вървиш напред, а там мъгла сред хората те чака...

Те спуснали са я помежду си - никой да не вижда краха...

Без капка нежност, без прегръдка, подминаваме се - всяка спирка!

Всеки гони пропусната възможност, а струва ли си тази подлост?