Все същите хора, все същия ден,
прибираш се вкъщи с тревога и крив е целият ден!
Всеки - забързал се някъде, вървящ по трънливия път.
Всеки - тичащ за някъде, там, където свършва сънят!
Опитваш сам да пробиеш една непоклатима стена,
а колко трудни са тези премеждия, без дъх уханни слова!
Вървиш напред, а там мъгла сред хората те чака...
Те спуснали са я помежду си - никой да не вижда краха...
Без капка нежност, без прегръдка, подминаваме се - всяка спирка!
Всеки гони пропусната възможност, а струва ли си тази подлост?
© Фатиме Тибер Всички права запазени