Jul 5, 2007, 11:15 AM

СЪЩНОСТ 

  Poetry
505 0 6
Угасвам и възкръсвам гордо
и нося своята голгота.
Като цвете се разлиствам бавно,
в прегръдка искам да замръзна само.
И като шеметно присъствие
да бъда по-силна от думи и предчувствие.
Ухая някога повече на нощ,
а искам и да бъда светъл ден.
Ти винаги издайнически в мен се вплиташ
и своята красива немощ в мен попиваш!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??