Угасвам и възкръсвам гордо
и нося своята голгота.
Като цвете се разлиствам бавно,
в прегръдка искам да замръзна само.
И като шеметно присъствие
да бъда по-силна от думи и предчувствие.
Ухая някога повече на нощ,
а искам и да бъда светъл ден.
Ти винаги издайнически в мен се вплиташ
и своята красива немощ в мен попиваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация