Когато небето захвърли
ръждясалите си доспехи
и от развалините на нощта
извае тъничък ден,
осмели се да напуснеш
границите си,
осмели се да бъдеш
себе си изцяло.
В снежния часовник на очите ти
аз съм изчезващ вид,
запокитен някъде из Червената книга
на чувствата ти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up