Изяжда ме болката отвътре.

Разпръсква ме на безброй сърца,

туптящи, в скута на бездомен.

Погледни ме в очите и виж как мечтая,

как живея и се боря със света.

Проникни в забързания ми тласък,

открий желанието за живот.

Виж, огледай ме с неприязън, и пак

продължи своя скапан, кратичък живот.

Разкрий призванието ми на оная, дето

крачи сред снега.

Смили се над моята прозрачна,

призрачна особа,

обрисувай ме с краските на пролетта.

Целуни устните ми инстинктивно,

тъй както истинската обич повелява!