14 апр. 2021 г., 07:46

Сюжет 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
305 0 0

Изяжда ме болката отвътре.

Разпръсква ме на безброй сърца,

туптящи, в скута на бездомен.

Погледни ме в очите и виж как мечтая,

как живея и се боря със света.

Проникни в забързания ми тласък,

открий желанието за живот.

Виж, огледай ме с неприязън, и пак

продължи своя скапан, кратичък живот.

Разкрий призванието ми на оная, дето

крачи сред снега.

Смили се над моята прозрачна,

призрачна особа,

обрисувай ме с краските на пролетта.

Целуни устните ми инстинктивно,

тъй както истинската обич повелява!

 

© Йован Деспинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??