Отровни нощи. Тежки. Като гъби,
изсмукващи от здрача светлината.
Нагълтах доста мрак. Сега се чудя
дали изобщо ще прогледна някога.
Градът е мек. Горещ. И пластелинен.
И с всеки пръст оставям отпечатък.
Не мога да твърдя, че съм невинна.
Прегазих го. Отсреща. Под луната.
Размачквам с длани мътните си мисли.
Когато съм до тебе, остарявам.
Асфалтът се втечнява и се плиска
по входните врати на всички сгради. ...