i2na (Инна)
145 1101
8.08.2008 г., 20:16 ч.

Сюрреалистично 

  Поезия » Друга
804 0 15

Отровни нощи. Тежки. Като гъби,

изсмукващи от здрача светлината.

Нагълтах доста мрак. Сега се чудя

дали изобщо ще прогледна някога.

Градът е мек. Горещ. И пластелинен.

И с всеки пръст оставям отпечатък.

Не мога да твърдя, че съм невинна.

Прегазих го. Отсреща. Под луната.

Размачквам с длани мътните си мисли.

Когато съм до тебе, остарявам.

Асфалтът се втечнява и се плиска

по входните врати на всички сгради.

Когато съм до тебе, се забравям.

И образът ми губи отражение.

Небето се сгъстява... и сгъстява

и става твърдо. Лепкаво. И черно.

Отровни нощи. Никнат като гъби

по ствола на града. Набъбват бързо.

Прибирам се към вкъщи, но се губя.

Когато съм до тебе, съм си чужда.

Нагълтвам мрак и става непрогледно.

Градът расте. Притиска ни на тясно.

Очите ти преливат. Точно в мене.

И гъбите от тъмно в мен нарастват.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??