Пред отворен прозорец, с решетки,
с стъкла, окован във желязо,
аз гледам света - изостанал и беден,
позорен и черен,
без капка надежда една!
А той - светът, застинал в мъгла,
върви по своя път незнаен и дълъг, и тъмен,
жълт и кристален, и сив,
без посока, без дом, без цел, без желание,
просто така.
Кажете! Живот ли е туй?
Ад или Рай?! Но, не! ...