17 мая 2008 г., 21:57

Съвремие 

  Поэзия » Гражданская
851 1 5
Пред отворен прозорец, с решетки,
с стъкла, окован във желязо,
аз гледам света - изостанал и беден,
позорен и черен,
без капка надежда една!
А той - светът, застинал в мъгла,
върви по своя път незнаен и дълъг, и тъмен,
жълт и кристален, и сив,
без посока, без дом, без цел, без желание,
просто така.
Кажете! Живот ли е туй?
Ад или Рай?! Но, не! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Стоянов Все права защищены

Предложения
: ??:??