Посветено на мъжете-антифеминисти (и на тези, които и хал хабер си нямат за какво иде реч, но се произнасят доста фриволно за същността, целите и ценностите на феминизма*) ...
Нямам време за спорове с вас, (мили мои) господа “офицери”,
феминизма разпънали в жажда за някакво ново мъжко влияние.
Съвсем феминистки захвърлих гергефа със цветни бродерии
и (ей, Богу!) не изпитвам и грам (и дори милиграм) разкаяние.
И защо ли (да се разкайвам), щом ме чака колата зад ъгъла...
(повярвайте, не за да купя цветя за поредния бал с кринолини),
а светът ме върти като в бал (всеки ден) по перваза си кръгъл
в опит всяка систола моя да изправи (по мъжки) във линия.
Щом преди да потегля (по мъжки) в поредното дълго пътуване,
подреждам (по женски) слънцата (за дните, в които ме няма),
да прогонват тъмата от всяко (поредно) с децата сбогуване ...