Картината е съвършено проста,
за да успея да я нарисувам.
Море – като от бабината пафта бронз,
луна – неуловима златна струна,
заспала на небцето тишина,
по-сладка от смокинята съседска.
Ръка... Ръка... Една ръка,
в която се смалявам и раста
до детство.
Рапани, миди, морска пяна.
И пясъкът –
най-тайното ковчеже, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up