5.08.2014 г., 23:33 ч.

Съвършен пейзаж 

  Поезия » Друга
5.0 (7)
729 0 10
Картината е съвършено проста,
за да успея да я нарисувам.
Море – като от бабината пафта бронз,
луна – неуловима златна струна,
заспала на небцето тишина,
по-сладка от смокинята съседска.
Ръка... Ръка... Една ръка,
в която се смалявам и раста
до детство.
Рапани, миди, морска пяна.
И пясъкът –
най-тайното ковчеже, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Предложения
  • Стоя пред чашата със вино. Навън вали... И е заразно! Самотно е... Проклета зима! А чашата до мен е ...
  • В съня ти ще нахлуя като вятър, ще те завия с лунна светлина и като сянка в призрачен театър, ще бдя...
  • Любовта ни удари се в тъмния ръб на времето, странно замръзнало и хладно се гледахме, обърнали гръб ...

Още произведения »