Изтъкана от красиви моменти,
хвърлила косите си в зора,
ако тя, ако само ме погледне -
кълна се - ще забравя аз света.
Най-доброто е вътре в нея,
усилва всеки ритъм, всеки дъх
и ако само, ако само оцелея,
ще прокапе слънчев дъжд.
От моментите на красива полуда,
от нейните, от моите моменти…
тя е най-красива, тя е чудо -
омекват и на водопада коленете...!
© Маломир Стръков All rights reserved.