.

Будя се, събуден от теб,
в съня ми нежно ме галиш.
Нужна, както стихът на куплет,
цялост у мен да запазиш.

Искам душата ти свята
да докосна с топли очи.
Ти си символ на свободата,
прегърни ме, с мен остани.

Ще бъдеш всяко начало –
ранна утрин и последния дъх;
първи съдник, лице-огледало,
отразяващо истинен лъх.

Ще бъде любов от съзвездия,
апокалипсис дълъг на страстта.
Ще премина безброй премеждия
да остана до теб, обич-мечта.