Когато в живота е малко поезията,

най-много поети се раждат.

Уж си в боклука, а някаква фрезия

цъфва от нищото: мистерия, тайна.

Животът си търси пролука -

навън да излезе, да се роди.

Все го намира: там или тука.

Оцелява. И даже твори.

Защото е злото навсякъде,

а има толкова малко живот.

Неживотът е мъртва материя -

Антиматерия. Вселенски кивот.

Студено е в космоса, казват.

Арктически, злобен, отвратителен студ.

И в този студ Господ разхожда

своята мисъл. Свойта любов. И юмрук.

Доброто е цвете, което засаждаш.

Трябва любов - да расте.

То е единствено наше прераждане.

Само така си дете.