Тайните градини

Dec 21, 2011, 8:57 AM

Poetry

689 0 2

Портите им все отключени стоят,
ала през тях и слънце не минава.
Може би не знае то за този кът,
потънал в мъх от лепкава забрава.

В него самотата мъчно се протяга.
Забулени са розите в паяжини сини.
Някогашна радост изгнила е от влага.
Ръждясало е времето в тайните градини.

Някогашни думи тук са онемели.
Въздишки нечий също тук се пазят.
В тайните градини някога са зреели
най-сладките любови - точно като тази

на принца и принцесата Аврора,
дето спала непробудно сто години,
и на още много, много други хора,
осмелили се да влязат в тайните градини.

…

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

miri_miri (Мария Табакова)

2012-04-19T19:47:44+03:00

Браво! Толкова различен стих , с толкова мека носталгия!
bardluna (Геновева Цандева)

2011-12-21T20:55:01+02:00

В тайните градини някога са зреели
най-сладките любови.
Харесах!