Александър7 (Мариян)
48 39
21.12.2011 г., 8:57 ч.

Тайните градини 

  Поезия
688 0 2

 

 

Портите им все отключени стоят,
ала през тях и слънце не минава.
Може би не знае то за този кът,
потънал в мъх от лепкава забрава.

В него самотата мъчно се протяга.
Забулени са розите в паяжини сини.
Някогашна радост изгнила е от влага.
Ръждясало е времето в тайните градини.

Някогашни думи тук са онемели.
Въздишки нечий също тук се пазят.
В тайните градини някога са зреели
най-сладките любови - точно като тази

на принца и принцесата Аврора,
дето спала непробудно сто години,
и на още много, много други хора,
осмелили се да влязат в тайните градини.

…

© Мариян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??