Когато восъкът превръща се във сълзи,
А сълзите - в пресъхваща река,
И пламъкът златист, пращейки, мърда
Във виолетовата, нощна тишина,
В тетрадката подреждам думи,
От които се срамувам през деня.
Написани с мастило - друго е!
Не си личи как се червя...
Копнежи, страст, неутолима жажда
За ласки и проникващо докосване,
Горещи капчици блестят по тялото,
Потръпващите пръсти ме жигосват... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up