Тайно

22 mar 2016, 7:49

Poesía » De amor

473 0 2

Когато восъкът превръща се във сълзи,

А сълзите - в пресъхваща река,

И пламъкът златист, пращейки, мърда

Във виолетовата, нощна тишина,

В тетрадката подреждам думи,

От които се срамувам през деня.

Написани с мастило - друго е!

Не си личи как се червя...

Копнежи, страст, неутолима жажда

За ласки и проникващо докосване,

Горещи капчици блестят по тялото,

Потръпващите пръсти ме жигосват...

Отдадена, загубвам се в безкрая,

Изгарям в лава от емоции,

Заспивам, изтощена, най-накрая,

Сънувам ангели и се събуждам...непорочна!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

superelche (Елена Даскалова)

2016-03-24T00:39:21+02:00

Не съм и очаквала такова внимание! Въртя опашка, но имам и аз какво да кажа. Онази част, с изчервяването, съм склонна да променя. Така дойде - така го написах. Радвам се, че ме съветвате, защото съм аматьор. И държа на критика. НО, пламъкът ще продължи да мърда. Няма да танцува и да се извива. Което няма нищо общо с мърдА! Отивам да поправям!
radiola (Рада Димова)

2016-03-22T15:33:41+02:00

Хаха!Тъкмо се наканих да напиша и аз, че на общия фон това стихо е като глътка планински въздух и вие двете вече сте направили форум! Така е - всичко е поправимо, ама хайде да не се повтаряме! Поздрав, Елена!