Бъди тук за мене

когато се чудя

дали да съм тази

или някоя друга.

Или твоята слабост,

а понякога сила,

без капчица сладост

истината веч разкрила.

Това за което често сме сиви

вирее на място чудно, красиво.

То е тъй тайно, непознато и диво,

че даже не зная дали още е живо.

Къде се намира? 

- веднага ще питаш.

Ти знаеш, не говориш,

но на ум го изричаш.

Туй място е сърцето,

тоз райски извор, 

чрез който 

учиш се да заобичаш,

с който във безвремие

чувствата си ти отричаш.

Или пък оставяш го да ме приеме,

даже и срещу това да тичаш.

Пък и да съм тази, или друга,

нищо, ти бъди тук със мене...

Макар понякога и да се чудиш,

аз обичам те от много време

и няма повече да питам...

Дали и ти така, дали да се заричам?

Не е ли отговора на момента ясен

то никога, и аз и ти, не ще научим.