Бъди тук за мене
когато се чудя
дали да съм тази
или някоя друга.
Или твоята слабост,
а понякога сила,
без капчица сладост
истината веч разкрила.
Това за което често сме сиви
вирее на място чудно, красиво.
То е тъй тайно, непознато и диво,
че даже не зная дали още е живо.
Къде се намира?
- веднага ще питаш.
Ти знаеш, не говориш,
но на ум го изричаш.
Туй място е сърцето,
тоз райски извор,
чрез който
учиш се да заобичаш,
с който във безвремие
чувствата си ти отричаш.
Или пък оставяш го да ме приеме,
даже и срещу това да тичаш.
Пък и да съм тази, или друга,
нищо, ти бъди тук със мене...
Макар понякога и да се чудиш,
аз обичам те от много време
и няма повече да питам...
Дали и ти така, дали да се заричам?
Не е ли отговора на момента ясен
то никога, и аз и ти, не ще научим.
© Даяна Руменова Todos los derechos reservados