Луната бе ти дала свойта нежност,
Слънцето на мене - жарки длани.
Ден и нощ във сладка безметежност,
две начала във едно събрани.
Есента те увенча със багри,
пролетта с живот дари ме мене,
бяхме се обкичили със лаври,
поклон ни стори и самото Време...
Но вълшебството свърши... И жалко!
Убити чувства - разстреляни с думи.
Низки страсти - от всяка по малко,
взривиха хармонията по между ни... ...