Така било писано

25 февр. 2021 г., 07:30

Поэзия » Любовная

680 2 4

Луната бе ти дала свойта нежност,

Слънцето на мене - жарки длани.

Ден и нощ във сладка безметежност,

две начала във едно събрани.

Есента те увенча със багри,

пролетта с живот дари ме мене,

бяхме се обкичили със лаври,

поклон ни стори и самото Време...

Но вълшебството свърши... И жалко!

Убити чувства - разстреляни с думи.

Низки страсти - от всяка по малко,

взривиха хармонията по между ни...

Измами ме, рани ме, уби ме!

Остави сърцето ми в капещия мрак.

Вече не съм личност, а име -

самотно останал, ограбен пътен знак...

Само лунна пътека проблясва в мрака -

тя е един виещ се от болка път.

Да тръгна по него - откога ли ме чака,

но сили нямам, щом сълзите текат...

Като бели сенки тичат след мене

спомените, които ти ми отне -

стряскат съня на заспалото Време,

нахлуват в мисълта ми на луди коне

и ме обсаждат в крепостта на душата.

Скръбта сега е моя любовница.

В небосклона на щастието звездата

се присмива на тъжната гробница...

Като приказка това звучи.

Но защо бе с лош край орисано?!

Мъка капе от мойте очи - всичко свърши. Така било писано...

amethyst (Калин Пантов)

2021-02-25T20:43:31+02:00

Благодаря ти, Роси!
РосиДимова (Росица Димова)

2021-02-25T20:37:38+02:00

Убити чувства - разстреляни с думи.
Тъжно звучи! Хубаво е!
amethyst (Калин Пантов)

2021-02-25T12:46:49+02:00

Благодаря ти, Владо! Радвам се, че намина насам!