Роби (Роберт)
511 3486
Feb 19, 2018, 2:06 PM  

Така ми липсваш 

  Poetry
3803 47 49

Дойдох  и днес... Не ти ли е студено?

Под  мрамора  е ледена пръстта...

Не, няма нищо ново покрай  мене...

Донесох ти любимите цветя.

 

Под снимката отдолу ще ги сложа.

Вълшебният им дъх обичаш, знам.

Да свикна - няма как да е възможно,

със мисълта, че си самичка Там.

 

И ябълка  от вкъщи  ти донесох –

от твоята фиданка сладък  плод.

Усмихната те помня до дръвчето...

Такава в мен те нося цял живот.

 

Да знаеш как ме мъчи самотата!...

Достатъчно добър със теб  ли бях?

Понякога се вслушвам в тишината

и  чакам пак да чуя твоя смях...

 

Така ми липсваш...И е цяло чудо,

че още бие в мен това  сърце!

Е, не, както с теб - несвястно, лудо,

а тъй, че сякаш всеки миг ще спре...

 

Не остаряваш, моето момиче!

Очите ти излъчват още смях.

Да се усмихваш много ти прилича.

А някога и аз усмихнат бях.

 

Сега  ще тръгвам... И ще ми е мъчно!...

Оставям те самичка под снега...

Да можех с теб да бъда неотлъчно!...

Ще дойда пак  със моята тъга!...

© Роберт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много силна е болката от невъзвратимата загуба на любимия човек. Болката няма да бъде излекувана от годините, които ще се нижат в живота ти, а напротив - ще се увеличава, ако избереш да тънеш в самота. Животът лети неумолимо напред, а ти го следвай... Любимата ти със сигурност ще е щастлива, ако и ти си щастлив.
    След смъртта на моя съпруг аз изпаднах в шок, спрях да се храня и за около 15 дни паднах на легло... Една приятелка почна да ми готви и да ме храни и един ден ми каза: " Ако искаш да умреш - продължавай да не се храниш, но знай, че той няма да излезе от гроба".
    Стори ми се много грубо, но дълго мислих върху думите й...
    Никак не ми е лесно да не страдам, но се занимавам с различни дейности и общувания с позитивни приятели, за да не чувствам липсата му... Трудно е, много е трудно, но се налага.
    Бъди здрав!
  • За първи път се докосвам до твоята лирика! Много силен и тъжен стих! Познато до болка отсъствие... Самотата е много тежка!
  • Тъжни дни си споделил!
    Ако искаш прочети моя стих Тъгата моя.
  • Четох и плаках...
  • Благодаря, Светла!...
    Добре дошла на страничката ми!...
  • Респект пред красиво изплаканата болка!
  • Благодаря за вниманието, Деница!...
    Хубав ден да имаш!...
  • Много драматично..
  • Тъжно е, да!...
    Де да можеше животът да бъде един безкраен празник за всички!...
  • Дани, Бистра, радвам се, че ви е докоснал стихът ми!...
  • Казват, че думите не стигат да се изрази съсипващата болка по загубата на любим човек. Намерили сте ги всички и сте ги подредили така, че болката влиза в сърцето на четящия, Роби!
  • Силно!
    Преглъщаш и четеш...
  • Благодаря, Надя!...Добре дошла на страницата ми!...
  • Нямам думи! Много силно!
  • Мария, Таня, Валя, Електра, Ивон, Мима, Виктория, благодаря ви!...
  • Непосилна е тъгата, която усещам! Вероятно това е най-силният стих в сайта, който досега съм чела... Разплаква...
  • !!!!
  • Докосващо и трогателно!
  • Просто...нямам думи!
  • Роби, това не се коментира. Разтърси ми душата! 💕
  • Разплака ме!
  • Много силно и истинско и тъжно и ...Загубих и аз ... и знам така е пусто ...Аз написах "Превала" от скръб , но когато сега чета ми е като равносметка(за моят живот)
  • Благодаря, Бонка!...Добре дошла на страницата ми!...
  • Без коментар ме остави...споделям болката ти.Прегръдка!
  • Благодаря за добрите думи, Мария!...
    Успешен ден ти желая!...
  • Още при първото четене се разплаках... Това говори много за качествата на написаното - искрено, по човешки завладяващо и достигащо до сърцето.
    Браво, Роби!
  • Мигличката, Петя и Албена, благодаря за вниманието!...
  • Изключително силно,Роберт!...Поклон!
  • Аз само ще добавя в "Любими", защото коментарът е излишен.
  • Разплака ме! Такава мъка никой стих не я лекува!
  • И аз благодаря за вниманието, Румяна!...Добре дошла на страницата ми!...
  • от тази мъка все боли и времето не я лекува,,,,,,,,,Благодаря ви,Роби
  • Влади, Пепи, Васе, Светла, Павлина, Съни, Дочка и Ирина, благодаря, че се спряхте тук!...
  • Различен от другите ти стихове,но въздействаш на "тънката струна"....Всеки е загубил някого и преживяванията са еднакво болезнени.А се твърди,че споделената мъка е половин мъка...Дано стихът ти ,Роби,е провокиран от страдания на лирическия герой!...
  • С много чисти и човешки чувства е изпълнено стихотворението.
  • Роби, тази болка, която си изплакал,
    стяга сърцето, оставя без думи и дъх и дава път
    на безмълвна сълза. Не бих могла да коментирам.
  • ....
  • Когато пишеш за сериозни неща, знаеш как да бръкнеш в душите!! Поздравления!!!
  • Много силно!
  • Ооо, тука нямам думи!!!!!...Роби!!!
  • Благодаря на тези, които коментираха, поставиха в "любими", оценяваха или просто прочетоха!...Успешен ден на всички, приятели!...
  • Ох, стисна ме за гърлото. Но е прекрасно!
  • Покъртително, Р., стисна ме за гърлото!...
  • И този стих, както цялата ти поезия, разтърсва, Роби. Адмирации!
  • Харесах този стих! И плаках ! Потънала съм в тази мъка! Знам и понасям загубата на любимият.За този стих заслужаеащ моето уважение !
  • Уау!
  • Роби...!!! Бъркаш в душите и разплакваш... Много, много, много силен стих!
  • !!!!!!!!!!
  • Истинско като живота....носещо болката и вечността едновременно! Страхотен стих!
Random works
: ??:??