Ти, Ангеле, защо дойде,
мен грешницата да почиташ.
Тръгни си. С белите криле
да видя просто, че отлиташ.
Ти, Дяволе, защо дойде?
Видя ме, че не съм светица
и искаш ме, едва ли не,
за Ада - вечната кралица.
А, ти... незнайни, как дойде?
Крило и рог, не ги ли виждаш?
От тях останаха ми те.
Такава, как ще ме обичаш?!
© Виолета All rights reserved.
Бъдете обичани