Стъпвам боса по бялата постеля.
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее!
Камъчетата забити, не могат да ме спънат!
Следвам сиянието... скрито в планината...
Там горе... най-високо...
в ледовете... объркана пътека...
През вековете бродя прокудена... проклета...
Родена съм от снеговете.
Пълната луна душата ми извая... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up