Стъпвам боса по бялата постеля.
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее!
Камъчетата забити, не могат да ме спънат!
Следвам сиянието... скрито в планината...
Там горе... най-високо...
в ледовете... объркана пътека...
През вековете бродя прокудена... проклета...
Родена съм от снеговете.
Пълната луна душата ми извая...
такава дива... непокорна!
На орадата събличам мръсотията...
Във голотата си прераждам се...
във лудост... освирепяла!
Стъпвам боса... Обувките теснят ми!
Такава съм!!! Свободна... Гола...
След мене огнени следи остават!!!
© Екатерина Глухова All rights reserved.