Стъпвам боса по бялата постеля.
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее!
Камъчетата забити, не могат да ме спънат!
Следвам сиянието... скрито в планината...
Там горе... най-високо...
в ледовете... объркана пътека...
През вековете бродя прокудена... проклета...
Родена съм от снеговете.
Пълната луна душата ми извая... ...