Нека ти разкажа,
някога играехме на двора,
катерихме черешата на дядо,
в най-тънките й клони,
криехме се тихо горе,
когато той ни търси,
притихнали в умора
и по детски да играем,
във отсъствие на време,
което днеска величаем.
Такива бяхме ние,
но сега - не точно…
Откриваме се в спомена,
останали сме там задочно.
Нека ти разкажа
за черешите на дядо.
Няма на света по-хубави,
по-сладки и горчиви -
носят сладостта на дните,
в които мислехме се за големи,
а горчивото е липсата му.
Пак играем и се крием,
само че сега без него
и сами се търсим вече.
Понякога намираме се,
пък макар и надалече,
напук на липсата,
а може би нарочно.
Такива бяхме ние,
а сега не точно.
© Даяна Руменова All rights reserved.