Нека ти разкажа,
някога играехме на двора,
катерихме черешата на дядо,
в най-тънките й клони,
криехме се тихо горе,
когато той ни търси,
притихнали в умора
и по детски да играем,
във отсъствие на време,
което днеска величаем.
Такива бяхме ние,
но сега - не точно… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация