Бързината на стъпките й
определяше такта на моето сърце,
а след преминаването й...
веч` чувствах се по-лек от перце.
Усмихваше се тя кат` на конкурс,
кастинг за лице на аква фреш...
И с нестихващия си природен ресурс,
ме превръщаше отново във влюбен келеш!
В очите й намирах утеха,
лек за моята безсмъртна душа.
и с все сили мечтаех успеха,
волното й сърце да покуша... ...