31 ene 2009, 20:04

Тако`ата... Тя 

  Poesía » De amor
725 0 4
Бързината на стъпките й
определяше такта на моето сърце,
а след преминаването й...
веч` чувствах се по-лек от перце.

Усмихваше се тя кат` на конкурс,
кастинг за лице на аква фреш...
И с нестихващия си природен ресурс,
ме превръщаше отново във влюбен келеш!

В очите й намирах утеха,
лек за моята безсмъртна душа.
и с все сили мечтаех успеха,
волното й сърце да покуша...

И всеки ден безспирно я гледах,
как покрай мен отново прехвърча тя.
Мислите си около нея безконечно лутах,
докато накрая не ме целуна тя. :)

© Добрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??