Aug 16, 2021, 3:01 PM

Такоцубо 

  Poetry
388 1 4
Няма смисъл да мисля за теб.
Ти бе просто илюзия лоша...
Ти бе счупен жестоко портрет,
който бързо изхвърлих във коша.
Ние можехме двама – нали? –
да преборим дори самотата?
Аз предложих – когато вали –
да те чакам с чадър пред вратата.
Ти чадъра с усмивка прие
и ме хвана дори за ръката,
а небето направи плиѐ
и под нас затанцува земята. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??